СТРУКТУРА НА ПУРАТА:
Преди всичко трябва да се отбележи, че тютюнът, който се използва за направата на пури е много по-висококачествен, от този който се използва при направата на цигари и лули.
Wrapper – обвивка - това е покривният слой на пурата – фино тютюнево листо, което в голяма степен определя аромата на пурата в първата и ¼. Цветът му може да варира от светлокафяв до почти черен.
Filler – пълнеж - това е средният слой на пурата. Представлява бленд от различни видове тютюн, определящи аромата на пурата в останалите 3/4.
Binder – свързваща част - здрав слой тютюн, около пълнежния тютюн, който придава характерната форма на пурата. Той може да добави по-особен оттенък към аромата.
Когато wrapper е по-светъл, пурата е по-лека, и обратно – по-тъмният wrapper говори за по-силен аромат.
Когато wrapper’a и filler’a са направени от тъмни листа се очаква ударно усещане, което не се препоръчва за начинаещи афисионадо.
Head – (глава), мунщучния край на пурата, от където се прави срязването на ръчните пури преди пушене.
Body – (тяло), обикновено цилиндрично и рядко конично, състои се от покривка, обвивка и пълнеж.
Foot – (oснова), краят на пурата, от който тя се запалва.
ВИДОВЕ ПУРИ:
В зависимост от начина на производство:
Ръчни - на кутията им трябва да пише: "Totalmente a mano"
Машинни - "Mechanizado"
В зависимост от wrapper’а:
Double Claro (DC) или още Candela, Jade, AMS (American Market Selection). Със зелен цвят. Листата се берат преди да са узрели и се изсушават за кратко време.
Claro (CL) или Natural. Светло кафяви, много фини листа. Отглеждат се на сянка, под специална памучна материя, за да се предпазят от изгаряне.
Natural - светлокафяв до кафяв. Тютюнът се отглежда на слънце.
Colorado Claro (CC), English Market Selection – малко по-тъмно кафява покривка, с лек червеникав оттенък. По-ароматни от Natural, с лек подправъчен вкус. Характерен за Куба и Доминиканската република
Colorado (CO) - обикновено се отглежда в Канектикът, като резултат от специфичните климатични условия. Маслени червеникаво-кафяви листа, с открояващ се цвят и вкус.
Maduro, често срещан като Colorado Maduro или Spanish Market Selection. Много тъмно кафяв, маслен, със сладникав вкус, познат с пълнотата и богатството на вкуса си.
Double Maduro, често наричан Оscuro или maduro maduro. Почти черен на цвят, с много богат подправъчен аромат. Често с ясно изразени тютюневи жили.
В зависимост от вида на пълнежа:
Long filler – от цели тютюневи листа. Използва се при ръчно свитите пури. С непостоянно качество са, което зависи от това до колко е добра реколтата. Често са трудни за пушене поради голямата си плътност.
Short filler – наричат се още смесени /mixed/ - представляват смес от специално подбрани и нарязани тютюни, което дава възможност за постоянство на качеството и елиминиране на зависимостта от лоша реколта. Използват се при машинното производство на пури.
Medium filler – освен short filler съдържат и големи парчета от листа. Те са с по-високо качество от short filler;
Sandwich – представлява навити къси листа в по-дълго листо.
Според размера, формата и продължителността на пушене:
Пурите се измерват по:
- дължина в инчове или сантиметри;
- по „калибър" или „пръстен" (ring gauge, диаметър).
Диаметърът се мери в 1/64 от инча, или пура с обиколка 64 трябва да е с 1 инч диаметър.
С цилиндрично тяло / Parejo/:
Cigarillo – пурети, които обикновено са по-къси от 152 мм и с диаметър по-малък от 11 мм. Време на пушене 10-15 минути.
Група Panatela – 150-155 мм дълги, с диаметър между 13.5-15.5 мм. Време на пушене 35-45 минути.
Група Corona – 140 мм дълги, с диаметър около 17 мм. Време на пушене 30-45 минути.
Група Lonsdale – 150 мм дълги, с диаметър около 17 мм. Време на пушене 45-50 минути.
Група Grand Corona – 152 мм дълги, с диаметър 17,5-18,5 мм. Време на пушене 45 минути.
Група Robusto-Toro – 114 мм дължи, с диаметър около 19 мм. Време на пушене 25-40 минути.
Churchill – 178 мм дължи, диаметър около 19 мм. Време на пушене 45-60 минути.
Double Corona, между 190-203 мм дълги, диаметър 19,5-20,5 мм. Време на пушене 45-60 минути.
Giant, около 216 мм дълги, диаметър 21 мм. Време на пушене 60-90 минути.
С различна от класическата цилиндрична форма / Figurado/:
Torpedo
Pyramid
Perfecto
Presidente/Diadema
Culebras– сплетени три пури;
В зависимост от произхода:
Бразилия - силни тютюни с богат препечен аромат;
Куба - силни, плътни тютюни. Казват че не всяка кубинската пура е добра и не всяка добрата пура е кубинска.
Хондурас/Никарагуа - средно силни и средно плътни.
Ямайка - средно меки.
Филипини - меки.
Доминиканска република - меки.
САЩ - много меки.
СЪХРАНЕНИЕ НА ПУРИТЕ:
Пурите отлежават от 9 месеца до 2 и повече години в дървени кутии от кедрово дърво. Съхраняват се при ниски температури, влажност 65-75% и липса на резки климатични промени. С тази цел се използват специални кутии или помещения, наречени хумидори /humidor/. Общото в при тях е наличието на устройство овлажняващо въздуха /овлажнител/ и хидрометър – отчитащ влажността на въздуха в хумидора.
Те могат да бъдат няколко вида:
Настолни хумидори – представляват кутии, изработени от висококачествена дървесина, снабдени с овлажнител и хидрометър. Удобни за домашни условия.
Шкафове – подобни на витрини. Имат по-голяма вместимост и са подходящи за магазини, ресторанти, клубове и др.
Стаи хумидори – представлява стая, с вградена инсталация за увлажняване на въздуха. Използват се в специализираните за продажба на пури магазини и някои клубове.
Транспортни хумидори – с малка вместимост са и се използват при пътуване;
При липса на хумидор е необходимо да се закупува такова количество пури, което може да бъде изпушено в рамките на няколко дни. В краен случай пурите могат да се съхраняват в хладилника, в отделен контейнер, в който се поставя мокра гъбичка.
Пурите, опаковани в тубоси или целофан, запазват влажността си няколко дни. В някои тубоси /J.Cortes/ или под целофана /Vasco da Gama/ има поставен тънък лист от кедрово дърво, чийто аромат допълнително се смесва с аромата на пурата. Освен това той може да се използва за запалване на пурата.
При покупка на пури е необходимо да се провери дали са съхранявани при подходящи условия. Все още в много магазини унас пурите се държат на открито или са в „неработещи” хумидори, чиито хидрометри показват всъщност влажността в магазина.
ИЗБОР НА ПУРА:
- при стискане между двата пръста, добрата пура трябва да е мека и гъвкава на пипане, еластична, да не се опипват празнини, твърди или меки участъци и да издава леко пращене. Има свежа и леко мазна обвивка.
Ако пука и е твърда, означава,че не се съхранява добре.
- дължината и диаметърът на цигарата са свързани с нейния интензитет.
Ако нямате много опит, изберете по-тънка и дълга, вместо къса и дебела пура.
- тъмните пури имат по-висока концентрация на захар в листата и обикновено те са по-сладки;
- сутрин след закуска и на обед са подходящи по-леките пури;
- когато сме ограничени от към време - следобеден коктейл или среща – по-късите;
- вечерите са времето на дългите и по-тежките пури;
ЕТИКЕТ:
- Попитайте околните дали ще имат нещо против, ако запалите пура, освен ако не се намирате вкъщи или в салона за пушене на някои ресторант;
- Никога не отказвайте пура – ако не пушите, после просто я подарете на някого. Трябва при подходящ случай да върнете жеста, като на свой ред подарите пура;
- Никога не пушете прави;
КОГА И С КАКВО СЕ ПУШАТ ПУРИТЕ:
Най-важното условие за да се отдадете изцяло на аромата на пурата е да се отпуснете и да не бързате. Незабравяйте че пурите се пушат за удоволствие, а цигарите за да си набавите необходимата доза никотин.
Лично за мен най-доброто време за една пура е след вечеря.
Колкото до това с какво се пушат пурите, и тук строги правила няма. Ето няколко насоки:
- номер едно е алкохолът, което не е никак случайно. При горенето на тютюна се отделят ароматни въглеводороди, които алкохола разтваря и ги прави по-достъпни за рецепторите ни и освен това към аромата на пурата добавя част от своя аромат. Какъв алкохол? Лично аз предпочитам ром или коняк. А за коняка и пурите французите си имат традиции в това отношение – 3-те С: Cafе-Cognac-Cigare /Кафе-Коняк-Пура/. Някои предпочитат съчетанието с малцово уиски. В обобщение може да се каже, че по-силните пури вървят с по-слабоароматни алкохоли и обратно по-ароматните алкохоли вървят с по-леки пури.
- на второ място са съчетанията с неалкохолни средства – пушени бадеми, кафе, грозде, Coca-Cola или Dr. Pepper.
- на трето но не на последно място е добрата компания на стари приятели, на интересен филм, на книга на Хемингуей или в краен случай на двете английски хрътки пред камината Ви.
СРЯЗВАНЕ НА ПУРАТА:
Разпалването на пурата има своите тънкости и става по определени правила.
Преди тя да се запали е необходимо да се отреже твърдият и край, известен като главичка. Това става в мястото, където заобления край на пурата започва да се заравнява. Пурата трябва да бъде перфектно отрязана, в противен случай ако ръбчето при отрязването е леко пропукано например, там се натрупва слюнка, получава се никотинов нагар, което прави пурата леко по-трапчива и леко по-лютива.
Много кубинците отхапват края на "главата", което прави краищата й наръфани, а това предизвика неравномерното горене на пурата, което променя аромата и вкуса, а освен това в устата попадат частици тютюн.
Има няколко типа рязане, които променят в значителна степен вкуса на самата пура:
- Тип гилотина - срязва главата на пурата. Трябва да е на не повече от 2,5мм от върха на пурата. Ако отворът е по-голям има опасност мантията да започне да се развива. Ако пък е прекалено малък, няма да създадете достатъчно добра вентилация, което ще направи пурата трудна за пушене. Гилотините биват едностранни или двустранни.
- Продупчване с Пънч – това е тип нож, който отрязва само кръгло капаче на върха, като не наранява цялото листо. В този случай горенето минава изцяло през средните листа. Пурата става доста по-силна, по-ароматна и гори по-бавно.
- Тип V-образно - междинното между първите две рязания.
- Кръстообразно /двойно V-образно/.
- С ножици - отрязва цялата глава.
ПРЕДИ ДА ЗАПАЛИТЕ:
За да усетите истинския аромат и вкус на пурата е добре преди да запалите да си прочистите рецепторите в устната кухина с вода или с алкохола с който ще я съчетавате. Някои препоръчват дори да си измете зъбите. Лично за мен ментовия вкус на пастата за зъби също може да промени вкуса на пурата.
Преди да я запалите я разгледайте – цвета на wrapper’a, дали е по-мазнен /при кубинските пури, поради наличието на повече етерични масла, които правят пурата съответно по-ароматна/ или по-сух, дали е тънък и нежен или по-дебел. Има някои елементи, на които също трябва да обърните внимание, а именно:
- на жилките;
- на зъбчетата – това са фините грапавини на листа;
- на жабешките очички - водните капчици, които могат да бъдат зелени до кафяви.
Опипайте я – дали е хлабаво свита или е плътна, стегнато свита, което корелира с по-силен аромат. Дали е еластична и мека и при запалването би дала добре хюмидиран пушек или е суха и трошлива.
Подушете я - дали има силен или слаб аромат, може да познаете аромата на някои подправки като какао, кедър. Ароматът може да бъде на какао, кафе, шоколад, кожа, дърво, сладко, мед, карамел, различни плодове и др.
ЗАПАЛВАНЕ:
С какво се палят пурите?
За запалване на пурата може да се използват:
- запалка – газова или бутанова. Бензиновите са неподходящи, тъй като променят аромата на пурата. Особено подходящи са запалките с двоен пламък;
- запалена сламка от кедрово дърво. Може да се вземе от кедровия лист който се поставя от вътрешната страна на тубоса при някои пури.
- специална дълга клечка кибрит от кедрово дърво. Изчаква се първо да изгори восъка и едва след това се поднася към пурата, тъй като отделения амоняк може да промени вкусовите качества на пурата;
Как се палят пурите?
Има различни начина на палене, но тук ще се спрем на 2 от тях.
1. Първа стъпка: Пурата се поставя между палеца и показалеца, 3 и 4-ти пръст на ръката и се държи на разстояние близко до пламъка, но не и в директен досег с него. По този начин:
- се избягва почерняването и полепването на сажди по тютюна, които променят вкуса на пурта;
- пурата се загрява бавно и равномерно, което води до освобождаване на ароматните масла в тютюна.
Втора стъпка: Пурата се поставя в устата, по ъгъл около 45 градуса спрямо пламъка, който се държи на разсояние от около 1см и и леко се всмуква, при което пламъка се прехвърля върху пурата. След всяко всмукване се тя завърта на около 90 градуса, с цел да се разпали равнимерно.
Трета стъпка: За да се уверим че пурата е равномерно запалена се поглежда стъпалото и леко се духва върху него. То трябва да е равномерно червено.
Червърта стъпка: Направете няколко леки, бързи дръпвания, с което ще изгоните събралият се по време на паленето дим във вътрешността на пурата, който не е с достатъчно добри вкусови качества.
2. Студено палене – при него се пропуска втората стъпка от горния метод.
Някои афисионадо препоръчват при първата стъпка пурата да се държи в директен контакт с пламъка.
Ако сте оставили пурата си за по-дълъг период, без да я пушите, преди да я запалите отново, отстранете пепелта и овъглените краища. След което дръпнете и изпуснете няколко пъти, за да отстраните застоялия вкус.
Ако пурата ви изгасне, което става най-често в последната и трета, може да я запалите отново, като преди това с гилотината отрежите изгорелия край. Казват, че изгасналата пура е като мъртвата любов – трудно се пали и никога не е същата.
ПУШЕНЕ:
И при пушенето има някои правила, а именно:
Изберете подходящият момент в който може да се отпусните и да се наслаждавате спокойно на пурата си;
Никога не поглъщайте дима дълбоко!
Дърпаите леко и оставете дима да се завърти около езика и небцето, като концентрирате вниманието си върху вкуса и аромата му.
Задръжте дима в устата си няколко секунди, за да усетите различните нюанси на аромата и вкуса.
След като пурата се затопли, лепилото на хартиения пръстен се отпуска и той пада сам. Ако това не стане-го отстранете, като внимавате тъй като понякога той е залепен
за мантията и при дърпане е възможно да я нараните.
След всяко дърпане, оставяйте пурата да си почине поне за 20-30секунди. Така ще избегнете прекаленото и нагорещяване, а колкото по-хладен е дима, толкова по-истински е вкусът на пурата
Пепелта на пурите никога не се изтръсква, както се прави с цигарите. Просто я оставете свободно да падне в пепелника или я съборете, като завъртите пурата леко в пепелника.
Опитвайте се да задържите над 1 см от пепелта върху пурата. Това прави дима по-свеж.
Някои предпочитат да не допушват последната трета на пурата, където тютюнът е много по-концентриран. Други, които предпочитат по-силния вкус, се наслаждават именно на тази последна част от пурата.
Средно за изпушването на една пура са необходими 45-60 минути. Изпушването на една от по-големите пури може да отнеме час и полвина до 2-3 часа.
Пурата никога не се загася като цигара с притискане в пепелника, тъй като това предизвиква токсични изпарения. Тя, като Ваш добър приятел заслужава достойна и естествена смърт. Просто я оставете в пепелника, и скоро тя ще си отиде /индиянците са вярвали, че както димът напуска пурата, така и душата напуска тялото/.
Интересни факти за пурите:
Любителите на този вид тютюн се наричат афисионадо /aficionado/ - от испански - предан, обичащ, желаещ.
Според легенда кубинките разстилали листовете тютюн върху гола кожа, затова техните пури били най-хубави. Истината обаче е че до неотдавна в процеса на обработка са участвали само мъже, защото се смятало, че присъствието на жена може да ги разконцентрира да допуснат грешка.
През февруари в Хавана всяка година се провежда Фестивал на пурите.
Днес съществуват около 2000 марки пури ръчна изработка.
Пурите действат лечебно срещу мигрена – с тази цел френската кралица Мария Медичи е пушила пура;
Въпреки че димът от пурите не се поглъща, има пристрастяване към тях, както към цигарите. То се дължи на никотина, който се разтваря и поема със слюнката;
При пурите, за разлика от цигарите, никотиновото им съдържание е по-голямо, което се получава чрез минимум 2 ферментации от по 1-2 години. С тази цел тютюневите листа се опаковат в палмови листа, при което се достига температура от около 50 градуса и влажност около 70-75%. При тази обработка катраненото ниво намалява до минимум.
Младите пури съдържат повече никотин, чието количество намалява с времето.
Цените на пурите се определят от "Държавен вестник" и разликите при покупката им в различните магазини са минимални.
Най-дългата пура в света е цели 15 метра.
Интересни истории свързани с пурите:
През 1492 г. Христофор Колумб достига до бреговете на Новия свят.
Мислейки, че е достигнал Китай, италианецът пожелал да се срещне с китайския император и пратил двама от своите моряци - Luis de Torres и Rodrigo de Jerez да уредят срещата.
Стъпвайки на сушата пратениците видели местните да “пият” дим от "малки запалени предмети, направени от растение". Наричали ги "cohiba-коиба", което днес е марка на едни от най-популярните кубински пури. Това всъщност били тютюневи листа, завити в царевични люспи. Пушенето било ритуал, практикуван от шаманите и лечителите, при който са се приемали големи количества тютюн, което в последствие водело до халюцинации и привидения.
Единия от моряците - Rodrigo de Jerez опитал от този странен ритуал и така станал първия европеец – пушач. Когато се връща в родния си град Ayamonte – Испания, съгражданите му толкова се плашели от дима, излизащ от устата и носа му, че той бил хванат и затворен за 7 години от Светата инквизиция.
* * *
Английските джентълмени през Викторианската епоха /1837 до 1901г./ са считали, че ноздрите на жените са прекалено чувствителни към тежкия дим на пурите. Това довело до обособяването на специални стаи за пушене на пури – Smoking Room или дивани. В тези стаи джентълмените се събирали обикновено след вечеря, облечени в специални дрехи за пушене, изработени от коприна, заради свойството и да не пропуска дима от пурите – smoking jacket /от кройките на тези сака е произлязъл днешният смокинг/ и smoking cap /шапка, подобна на турските фесове, която предпазвала косата/.
* * *
Джон Кенеди обожавал кубинските пури. Преди да подпише ембаргото за Куба, той наредил на секретаря си да му набави колкото се може повече от любимите му пури - H. Upmann Petit Corona. Набавили му 1200 броя, но той така и не могъл да им се наслади, тъй като скоро след това бил убит в Далас.
* * *
Адвокат от Южна Каролина си купил кутия с много редки и скъпи пури за скромната сума от 15 000$, след което ги застраховал против кражба, природни бедствия и пожар. След това изпушил пурите и завел иск срещу застрахователната компания в който обяснил, че пурите са унищожени “в серия от малки пожари” и поискал да му бъдат изплатени загубите. Застрахователната компания отказвала с аргумента, че той ги е изпушил. Адвокатът осъдил компанията и спечелил делото. Застрахователите били принудени да обезщетят адвоката с 15 000$. След това застрахователната компания обвинила адвоката в умишлено причиняване на 24 пожара на застраховано имущество и го осъдила на 24 месеца затвор и 24 000$ глоба.
Класация на списание Cigar Aficionado за 25-те най-добри пури за 2011г.
25. Diamond Crown Julius Caeser Pyramid
24. Camacho Corojo Figurado
23. La Flor Dominicana Air Bender Matatan
22. Oliva Serie V Liga Especial Double Robusto
21. H. Upmann No. 2
20. La Reloba Selección Sumatra Torpedo
19. Dunhill Signed Range Toro
18. La Gloria Cubana Rabito de Cochino
17. Winston Churchill Chartwell
16. Aging Room Small Batch M356 Presto
15. Hoyo de Monterrey Double Corona
14. E.P. Carrillo Golosos
13. Ashton Estate Sun Grown 22-Year Salute
12. Casa Fernandez Miami Toro
11. Arturo Fuente Rosado Sungrown Magnum R Vitola “Fifty-Four”
10. Casa Magna Colorado Diadema:
9. Warlock Robusto:
8. Punch Double Corona:
7. Cabaiguan Guapo:
6. Rocky Patel Fifteenth Anniversary Torpedo:
5. Padrón 1964 Anniversary Series Exclusivo Maduro:
4. Partagás Serie P No. 2:
3. Illusione Epernay Le Taureau:
2. La Aroma de Cuba Mi Amor Belicoso:
1. Alec Bradley Prensado Churchill:
Най-скъпите пури на света са кубинските Behike на фабрика Cohiba. Цената на една от тях е 375 евро ($ 440). Те са произведени в лимитирана серия от 4 000 бройки, по повод 40-годишния юбилей на марката Cohiba, и били поръчани от парижки производител на маркови опаковки Elie Bleu, който приготвил за тях специални кутии от кедрово дърво, облицовани с кожа на акула. Във всяка от кутиите има 40 пури, а стойността на една кутия е 15 000 евро ($ 18 860). Всяка от пурите е направена ръчно от един-единствен майстор – Norma Fernandez, най-старата работничка в цигарената фабрика El Laguito в Хавана. Пурите, отлежават 6 години, имат дължината на Cohiba Lancero (19,2 см.) и диаметъра на Cohiba Siglo VI (2,64 см.). Името Behike идва от вожда на коренното за Куба и част от Латинска Америка индианско племе Тайно (Taino), населявало тези земи в Доколумбовата епоха. С името “Behike”, индианците наричали обикновено своите лечители и шамани.
Пурата е изключително нежно и капризно създание, което ако не се „отглежда” при подходящи условия – температура 16-20-22градуса /всеки производител посочва точните градуси и влажност върху опаковката на пурите, при които трябва да се съхраняват/ и влажност 65-75%, не след дълго тя ще изсъхне и загине /ще придобе горчив вкус при пушене, ще гори бързо и неравномерно. а в по-дългосрочен план може да бъде нападната от тютюневия бръмбър, ще започне да гние, а увивния слой ще се разпадне/.
Изходите от тази ситуация са 2 – или да си купите такова количество пури, колкото можете да изпушите в рамките на 1-2 дни, или да си купите т.нар. хумидор – дървена кутия, осигуряваща оптималния микроклимат за пурите Ви. Тук по-подробно ще се спрем на втория.
Устройство на хумидора:
Хумидорът може да бъде направен от няколко вида дърво – испански, американски или канадски червен кедар или хондураски махагон. Испанският кедар има няколко предимства пред останалите, а именно:
- поглъща повече влага;
- предпазва от тютюневия бръмбър;
- подобрява аромата на пурите и подържа стареенето им;
По-големите хумидори имат дървени прегради или отделни секции, които не позволяват на ароматите от различните пури да се смесват.
Хумидорът освен дървена кутия има още 2 основни съставки:
Овлажнител – може да бъде гъбичка или акрил-полимерен. Гъбичката е по-евтиния вариянт, а акрил-полимерния е по-скъпия, но изисква по-малко внимание и поддържа по-добра влжност. За хумидорна течност се използва дестилирана вода. Чешмяната вода не е подходяща, поради съдържанието на минерални соли и други примеси, може да промени аромата на пурите и да се появи плесен. За по-бързо повишаване на влажността може да използвате равни количества пропилен-гликол и дестилирана вода. След достигане на необходимата влажност, може да се използва само дестилирана вода или същият разтвор, който осигурява до 6 месеца влажност с едно зареждане.
Другият елемент на хумидора е хидрометъра, който измерва и показва каква е влажността. Може да бъде цифров /електронен/ или аналогов със синтетични или естествени влакна или с пружина. Последните два трябва да бъдат периодично калибровани, за разлика от цифровите и аналоговите със синтетични влакна.
При някои модели има и термометър, който помага за поддържане на необходимата температура.
Подготовка на хумидора:
Да предположим че вече сте горд собственик на чисто нов хумидор. Ето и стъпките през които трябва да преминете за да го въведете в експлоатация:
1-во – проверете дали хидрометъра е калиброван, ако не е – калибрирайте го;
2-ро – налейте дестилирана вода в овлажнителя. След 10-12 часа овлажнителят трябва да бъде „до зареден”
3-то – избършете отвътре стените му с гъбичка напоена с дестилирана вода;
4-то – оставете вътре в хумидора чаша с дестилирана вода или мокра гъба в найлонов плик за 2-3 дни;
По този начин стените на хумидора ще поемат достатъчно влажност. При стабилизиране показанията на хидрометъра сте готови да съхраняванте пурите си в него.
Поне веднъж седмично е необходимо да го отваряте, за да поеме чист въздух. Пълненето на овлажнителя става обикновено веднъж на 1-2месеца, а се препоръчва смяната на целия овлажнител веднъж на 2-3 години.
